Димитър Иванов – Капитана завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“. Носител е на наградата за главна мъжка роля на международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ през 2011 г. През следващата година става част от трупата на Столичния куклен театър.

През 2019 г. прави първото си национално турне в 20 български града заедно с Бай Тъньо – куклата, с която се затвърждава пред публиката като вентролог и стендъп комик. През следващата година към „екипа“ на Димитър и Тъньо се присъединява и г-жа Истерия Петрова и тримата правят турнето „Образцов дом“, в което са включени 24 града.

През 2021 г. участва в първите национални награди за стендъп комедия в България „Златен микрофон“, на които печели Наградата на публиката и остава на почетната стълбичка в другите две категории Награда на гилдията и Награда на журито.

Сега Капитана отново е на турне със спектакъла си „Не се шегувам“, като това е най-голямата му обиколка в страната до момента. До 9 май Капитана и неговите приятели ще обиколят: Плевен, Враца, Пловдив, Велико Търново, Казанлък, Свищов, Видин, Монтана, Петрич, Смолян, Асеновград, Севлиево, София, Благоевград, Перник, Сливен, Дупница, Ямбол, Кърджали и Димитровград. Билети за всяко едно представление има в мрежата на EPAYGO ето тук.

Предупреждаваме ви, че може да ви е ужасно смешно и да имате мускулна треска от смях. Посягате към това представление на своя отговорност.

А ето го и самия Димитър Иванов – Капитана в няколко бързи въпроса и отговора за стендъпа и живота, живота и стендъпа.

Как успявате да издържите на това темпо? Всеки ден сте на различно място.

Свиква се. Човек се тренира. Като тренираш повече бягане, и ставаш добър бегач, като тренираш волейбол, ставаш добър волейболист. Аз да му мисля наесен, защото тогава са същите градове, само че са разположени само в месец и половина, а сега поне са в 4 месеца. Така че ме питайте ноември пак.

Добре. Ще се чуем през ноември. А какво се промени от първото ви турне? Има ли нещо по-различно в това, което ви се струва, че публиката намира за смешно?

Като хумор нищо не се е променило, но публиката научи какво е стендъп и вече като отидем и кажем „Ще правим стендъп“ или „Ще имаме стендъп шоу“, хората си знаят и идват. Това много ме радва. Защото доста усилия хвърлихме. По време на пандемията играехме на 30% пълни зали с идеята да не спираме, за да може хората да научат какво правим. И като инвестираме време и усилия, сега вече да можем да играем в препълнени зали и публиката да се забавлява и да търси този тип забавление.

Вие спомняте ли си кога научихте какво е стендъп?

От доста отдавна знам какво е, гледал съм някакви неща още като студент. И през 2016 г. започнахме да обикаляме с едно стендъп мъпет шоу, с едни кукли, и да се оглеждаме какво правят стендъп комиците. Всъщност Миро Симеонов ми отвори очите за българския стендъп и от 2017 г. започнах да карам курсове онлайн, да се занимавам повече, да търся повече. Реално активно съм в сферата на стендъпа от 2017-та.
Понеже съм актьор, съм играл много на сцена и това не е нещо, което ме впечатлява. Първия път, когато трябваше да напиша стендъп материал, играх в Road 66 пред много малко хора, половината и не слушаха. Но тогава си дадох сметка, че наистина стендъпът е нещото, с което искам да се занимавам, защото е страшна свобода. Няма нищо общо с театралното представление, а е абсолютно свободно, актуално, интерактивно. Моето изкуство. Просто това е моето нещо.

Как се пише за стендъп? Как се създава? Има ли някакви неща, които не трябва да се пропускат, когато създаваш такъв материал?

При всеки стендъп комик е различно. Не бива да се пропуска идея – имаш ли идея, записваш, защото след време няма да я помниш. Много пъти съм се убеждавал в това. Даже нощно време понякога се събуждам с някаква идея за шега. И ме мързи, и ми коства кански усилия, за да стана да запиша шегата. И на сутринта като я прочета, 90% от нея не става за нищо, но пък има едни 10%, които може да ги развиеш. Моят начин на писане е да събирам, събирам, събирам, записвам, водя записки дълго време. Те са на едни специални страници и когато имам три страници – което е много материал, нищо че може би звучи малко – значи съм готов, за да го обединя в едно шоу. И вече като ги подредя по страници, започвам да избирам кое става и кое не. Старая се да обединявам всичко по теми. После развивам шегите, след това вкарвам всичко в една рамка.

Има ли някого, с когото пробвате дали е достатъчно смешно? Кой ви е първата публика – нещо като стендъп спаринг партньор?

Съпругата ми. Тя ми помага за много от шегите. Защото имаш шега, обаче нещо стои неизпипано. А тя много точно преценява къде как трябва да се каже и то просто блесва. Винаги тя е първият човек, който чува всичко и казва дали може да го пусна към публика, или не може

Какво беше усещането, когато напълнихте зала 1 на НДК за първи път? Предполагаме, че е било много специално.

Да, беше. И объркващо. Не можех да повярвам, че толкова много хора искат да дойдат и да ме гледат. Защото ти следиш някакви бройки на билетите, но в началото те са просто числа – 2000 човека, 3000 човека, 4000 човека, 4300. И ти си си окей. И като излезеш на сцената, даже още преди излизането ти, изведнъж си даваш сметка, че това са много хора. Ужасно много хора. Започваш да вкарваш гигантски усилия, за да не се притесниш, и после започваш да се притесняваш, разбира се, дали ще си достатъчно забавен, дали ще си достатъчно интересен. Изскачат едни съмнения, защото за пръв път излизаш преди толкова много хора.

Първото излизане е все едно, че се удряш в една стена от енергия, която трябва да пребориш. И вече като тръгне самото представление, някак си се успокояваш, защото си знаеш, че това си го правил хиляди пъти, знаеш как да водиш публиката, и даже е още по-вълнуващо, защото са много повече хора. Ти си като диригент на огромен оркестър и е много, много приятно, но в началото е объркващо, плашещо, докато накрая вече граничи с някаква неописуема еуфория.

И затова сега, на 21 март, пак. Можете ли да ни разкажете за представлението „Златните момчета“, в което ще си партнирате на сцената на зала 1 с Димитър Донски и Георги Кючуков. Каква му е идеята и вие с какво сте в това съчетание – с бухалки ли, с обръчи или с въжета?

Аз съм с лента, че е най-трудно. ?С колегите, с които ще сме заедно – Георги Кючуков и Димитър Донски, много си допадаме. Стана така, че работим в една организация вече – Hashtag Event Management, и си ходим по различни участия. С Митака дори сме от един град, a се оказа, че сме и от едно село.

Наистина ли? Ама не се ли познавате отпреди?

Много бегло. Оказа, че сме били в една гимназия. Когато вече бях в НАТФИЗ, ходих да помагам в театралната школа на гимназията и съм го учил как да умира от шпага.

Това е много яка история.

С тях си допаднахме и като приятели, и като професионалисти на сцената – просто е удоволствие да се работи с тях. Направихме едно шоу „ДГД“ – Димитър, Георги, Димитър. Видяхме, че хората го харесват. Само че там използвахме материали, които вече сме правили. И си казахме, че трябва да направим нещо ексклузивно, което да си е чисто ново, само за нас тримата. И измислихме „Златните момчета“, защото всеки се опитва с някакви съчетания, а в същото време искаме да сме ансамбъл. Много е хубаво, когато стендъп комиците се подкрепят. И въобще, хубаво е във всяка една професия колегите да се подкрепят. И се обединихме и решихме да сме като Златните момичета на България, които са пример точно за тази взаимопомощ, колаборация, екипност. Вдъхновени сме от тях, но нямаме нищо общо с тях – те са къде-къде над нас!

Разбираме, че с Димитър и Георги сте си допаднали много и работите добре заедно, но следите ли работата на други ваши колеги? Ходите ли на техни стендъп спектакли?

Където ни допускат, ходим.

А не се ли допускат всички?

Типично по български има фракции в нашето съсловие. Пазят си шегите или си пазят територията, не знам. Вместо да има екипност и задружност, има фракции. Но където имаме възможност, ходим, помагаме си, гледаме се. Хубаво е човек да си сверява часовника. По този начин се създава и здравословната конкуренция, която пък движи цялото изкуство напред.

Димитър Иванов – Капитана е в „Не се шегувам“ из цялата страна до 9 май. Билетите са в мрежата на EPAYGO тук. А „Златните момчета“ са на сцената на зала 1 на НДК на 21 март. Билетите отново са в EPAYGO.


Снимки: Facebook/ KapitanaStandUp

Не пропускайте

Концерти и фестивали Театър, опера и балет Семинари и обучения Спорт и здраве Парти и клубове Комедия и шоу

концерт музика на открито риалити спектакъл фестивал балет дизайн документалистика изложба интервю кино книга куклен театър магия мюзикъл народни танци опера оперета сериал съвременен танц театър фотография цирк академия дегустация дискусия занимания за деца изложение конференция лекция психология работилница семинар йога медитация спорт футбол художествена гимнастика клубна музика парти магическо шоу стендъп комедия