Няма как да знаем какво се е случило в главата на Еврипид, който през 431 г. пр. Хр. пише трагедията Медея. Но е забележително, че ни завещава текст, непоколебим в посланията си и в същото време поставящ толкова въпроси, на които можем (или не?) да си отговаряме до гроб. Медея е едновременно нещо като вълшебница, която си говори с боговете, нещо като жена и нещо като нищо друго на света. Любовта ѝ към Язон е предшествана от редица постъпки, които, не без волята на боговете, ѝ помагат да го спечели. На свой ред тя му съдейства да вземе заветното Златно руно, после са заедно десетина години, раждат им се две момчета, но… Язон се влюбва в дъщерята на царя на Коринт. И Медея замисля отмъщение, което осъществява – а то е най-кървавото възможно. Изпраща отровни дарове под формата на дрехи на новата възлюбена на Язон, от които тя, както и баща ѝ – царят на Коринт, умират. Но това далеч не е достатъчно – Язон трябва да страда, докато е жив. Затова Медея убива и децата им – братята Мермер и Ферет.

Колко пъти в живота можем да гледаме антична трагедия в античен театър, която ще има едно единствено представление, както повелява вековната традиция? Отговорът е един – на 28 юни в Пловдив Снежина Петрова става Медея. Последната актриса, изиграла тази роля точно на това място, е Цветана Манева преди повече от 40 години на откриването на Античния театър за публика в наши дни.

Днес Медея е в ръцете на режисьора Деси Шпатова и започва като уж постижима мечта, за да се превърне в приключение с много участници, заплашвайки да завърши със зрелище, на което да завидят и боговете.

Броени дни преди да присъстваме на изключителното събитие, попитахме Снежина Петрова как започна всичко и какво да очакваме:

Началото
Когато чухме, че в Пловдив обявяват покана за театрални проекти по повод това, че стана Европейска столица на културата за 2019 г., режисьорът Деси Шпатова каза: „Трябва да направим Медея. Ти трябва да я изиграеш. Няма театър, който да допусне такъв проект – антична драматургия и хор – сложно нещо е. Ако сега не го направим – няма кога.“
А когато внимателно прочетохме условията, се оказа, че трябва да развием и социален фокус, и така дойде идеята да включим деца от различни етнически общности в Пловдив. Това ми беше абсолютно неясно как реално се случва, но в драматургията си представихме този свят, който в началото е населен с деца и накрая остава пуст от бъдеще. Стори ни се възможност за голяма алегория през античната драматургия за това какво можем да завещаем на нашите деца. Фактът, че всичко се разказва през една семейна драма, го прави възможен да достигне до хората. Не искахме да го обвързваме с някакви политически послания, въпреки че Медея е бежанка, чужденец – различните прочити в световния театър обикновено имат такава посока. В случая се концентрирахме върху работата с деца и какво е светът да бъде пълен с тяхното изкуство и творчество. Всъщност Медея е мит от детството на човечеството по някакъв начин.

Проектът
Беше страхотно, че имаше такава задача, иначе щяхме да си правим театър, както си можем. В този смисъл смятам, че подобен принцип стимулира изкуството да върви в нови посоки, и то такива, които са свързани с работа с публиките – със социални, образователни каузи. Когато спечелихме, започнахме да търсим партньори на местно ниво, чрез които да имаме достъп до децата, защото това не е лесна работа – изисква куп съгласия и неща, които трябва да се свършат. Но намерихме прекрасни партньори – организацията в Столипиново „Алианц за равни права и устойчивост“, арменските скаути – фондация „Аракс“, и организацията на евреите „Шалом“ в Пловдив. Събирахме децата една година на различни обучения. Започнахме със социодрама и художествена работилница и представихме случилото се в изложбата Терен „Медея“, която произтече, без да бъде въобще планирана. Но на мен ми се стори много важно да разкажем какво е станало преди спектакъла, за да е видима работата с децата. Всъщност най-голямата трудност беше да гарантираме участието им, защото не можем да ги задължим да сключат договори. Единствено можем да ги направим приятели и последователи на идеята, така че доброволно да идват на обученията и, слава Богу, това се случи.
В крайна сметка ще участват 20 деца, включително и тези на хората от екипа – моите собствени също. Не бях планирала да играя с малкия ми син тази роля, но той си извоюва пространството и каза: „Искам да ме убиеш. Много ще ти се разсърдя, ако аз не съм твоето дете.“ И сега съм в тежка битка със себе си, защото ще трябва да изиграя тази сцена – имаме някакво щадящо решение, но колкото и да е щадящо, моментът е много, много тънък…
Особено е, защото това, което се получава като театрален спектакъл, всъщност е на границата с пърформанса.

Въпросът
Когато работихме с децата, им разказахме мита до момента, в който бащата иска да се отърве от жената и децата си, пък майката иска да го спечели обратно за себе си. И тук обсъждахме с тях как този конфликт да се разреши? Всички предлагаха убийство – да се убие другата жена, бащата да бъде убит… Това е естествено, тези решения стоят и е хубаво, че след това влизат в цивилизационен момент, но в играта се освобождават импулсивно. Сигурно за някои хора звучи страшно, но не случайно всички приказки са такива – за да може децата да имат опит и да изградят защити. Слава Богу, никой отбор не стигна до идеята от отмъщение да бъдат убити децата, да се прекъсне кръвното бъдеще. Когато спирахме играта, им разказвахме как е в мита и тогава те бяха много изненадани – имаше пауза, тишина, осмисляне какво всъщност са чули. Но мисля, че направиха разликата между дословното и реалното и разбраха, че има начини да не се стига до такава развръзка – а това беше важно.

Предубежденията
В началото не си представях Медея изобщо. После ми беше трудно да си я представя с децата и доскоро не можех. Две години влизах в ролята на майката преди отмъщението. А работата с децата беше свързана с радост, игри, рисуване, песни – докато не те сполети драмата. А на сцената ще се случи големият обрат. Мисля, че най-голямото ми оправдание е, че включваме децата в това преживяване. След като можем да го причиним на тях, значи нищо лошо няма да направим.
Когато стартирахме проекта, започнах да разпитвам чрез разпространители и познати в Пловдив как би се получило това реално, каква ще е публиката. Отговорите бяха – „Ами, Медея, антична трагедия, не всички са звезди, това няма да може да се продаде, има много събития в града в същия момент...“. Но аз вярвах, че публиката ще дойде да види и чуе античен текст с нов превод на български – това за мен е събитие само по себе си. И в крайна сметка, не става дума за психологически театър, а за епически – историята не се случва едно към едно, тя не е частна, а голямо обобщение за редица конфликти – между мъжа и жената, между слабия и силния и т.н. Така че убийството на децата в никакъв случай не е буквално.
Но има и много съвременен прочит това – Медея е нещо като камикадзе. Тя почти се самоубива през убийството на децата. Съществуват редица интерпретации на нейните мотиви, свързани с това, че тя ги спасява от нещо много страшно, което така или иначе ще ги сполети. Медея задава много големи въпроси, но не мисля, че ще им отговорим, просто ще влезем в тази история и ще видим какво ще се случи.

Цената
Дори сега, преди премиерата, когато ме срещат хора по улиците и в университета, всички ме наричат Медея. Защото знаят какво правя в момента. Нямах избор – трябваше да вляза и в социалните мрежи заради този проект.
Освен всички останали, зад мен е и хорът на Медея, в който са 20 от студентите ми в НБУ, едното момиче е в неравностойно положение, но всички ѝ помагат и не е пропуснала една репетиция. Това само по себе си толкова ме вълнува и респектира, че дори само заради този факт си струваше усилието. А сега, да се срещнем на един терен като равен с равен, е голямо вълнение и за тях, и за мен. Вече спирам да им преподавам – разчитам да ми дадат емоционален заряд, дори и само когато ги видя зад мен, готови на всичко, за да помогнат… Просто мисля, че това не може да се случи в театър, а само в независим проект, с твои студенти, последователи. Надявам се, че ще направят силно впечатление

И на финала остава само един, доста клиширан въпрос:
А какво се случва в Античния театър, ако завали?
Значи Зевс се е намесил. Това е. И без друго го призоваваме непрекъснато, дано да не ни обърне внимание в този момент.

Снимка: Павел Червенков

Не пропускайте

Концерти и фестивали Театър, опера и балет Семинари и обучения Спорт и здраве Парти и клубове Комедия и шоу

концерт музика на открито риалити спектакъл фестивал балет дизайн документалистика изложба интервю кино книга куклен театър магия мюзикъл народни танци опера оперета сериал съвременен танц театър фотография цирк академия дегустация дискусия занимания за деца изложение конференция лекция психология работилница семинар йога медитация спорт футбол художествена гимнастика клубна музика парти магическо шоу стендъп комедия