GO READ
Къде да отидем, какво да научим
Част от колекция
Музикално-театрален пърформанс по стихове на Димитър Воев
Щеше да е много хубаво, ако в тази държава хората по-често правеха неща, вдъхновени от Димитър Воев, отколкото от Миле Китич (Миле, прощавай, ползваме те само за пример).
Но това са интелектуални претенции и е редно да ги назовем като такива, защото са абсолютно излишен напън да възвисим едно, принизявайки друго.
Не се прави така.
Особено пък в случая с наследството, което оставя Димитър Воев. Защото то Е. Без да бъде поставяно в съотносителен контекст.

И все пак, контекст е необходим, за да ви въведем в спектакъла “Част от колекция”. Представлението е театрално-музикален пърформанс, вдъхновен от текстовете на Димитър Воев от сборника “Поздрави от мен боговете”. Автор и режисьор е Иван Юруков. На сцената с него са още актьорите Николай Димитров и Стоян Младенов и театралният композитор и диригент Милен Апостолов. Костюмите са създадени от Ясмин Мандели.

Атмосферата на представлението предава по въздействащ начин духа на поезията и музиката на Димитър Воев. Спектакълът стъпва върху силното слово, облича го с красиви акустични аранжименти за цигулка, пиано, китара, кахон и укулеле, слага му крилете на театралното изпълнение и оставя зрителя в размисъл накъде може да “изпрати” своите поздрави към боговете.
Текстовете от сборника на Воев са компилирани така, че да покажат еднозначно колко актуално и адекватно може да звучи тази поезия-бунт и днес. Има я и политическата сатира, има го и желанието за промяна, има я и провокацията срещу системата.

Така, че да, щеше да е много хубаво, ако в тази държава хората по-често правеха неща, вдъхновени от Димитър Воев. Тогава по-често щяхме да четем/чуваме думи като тези:
Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.
Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке –
усмихнат призрачен албум.
Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа –
всеки себе си чете.
Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.
“Част от колекция” е на сцената на Нов театър НДК
Но това са интелектуални претенции и е редно да ги назовем като такива, защото са абсолютно излишен напън да възвисим едно, принизявайки друго.
Не се прави така.
Особено пък в случая с наследството, което оставя Димитър Воев. Защото то Е. Без да бъде поставяно в съотносителен контекст.
И все пак, контекст е необходим, за да ви въведем в спектакъла “Част от колекция”. Представлението е театрално-музикален пърформанс, вдъхновен от текстовете на Димитър Воев от сборника “Поздрави от мен боговете”. Автор и режисьор е Иван Юруков. На сцената с него са още актьорите Николай Димитров и Стоян Младенов и театралният композитор и диригент Милен Апостолов. Костюмите са създадени от Ясмин Мандели.
Атмосферата на представлението предава по въздействащ начин духа на поезията и музиката на Димитър Воев. Спектакълът стъпва върху силното слово, облича го с красиви акустични аранжименти за цигулка, пиано, китара, кахон и укулеле, слага му крилете на театралното изпълнение и оставя зрителя в размисъл накъде може да “изпрати” своите поздрави към боговете.
Текстовете от сборника на Воев са компилирани така, че да покажат еднозначно колко актуално и адекватно може да звучи тази поезия-бунт и днес. Има я и политическата сатира, има го и желанието за промяна, има я и провокацията срещу системата.
Така, че да, щеше да е много хубаво, ако в тази държава хората по-често правеха неща, вдъхновени от Димитър Воев. Тогава по-често щяхме да четем/чуваме думи като тези:
Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.
Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке –
усмихнат призрачен албум.
Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа –
всеки себе си чете.
Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.
“Част от колекция” е на сцената на Нов театър НДК