Ако я накарате да се опише с няколко думи, вероятно ще чуете това: отдадена на изкуството, земна, чувствителна, обичаща свободата, справедливостта и всичко красиво. Или поне ние го чухме и ни се струва съвсем прилично описание.
Освен това успяхме да ѝ отнемем още малко време, докато е във френската част на Швейцария, за да ни открехне поне лекичко вратата към космополитния ѝ живот, който е дълбоко свързан и с България. Напоследък тази връзка е още по-силна заради страхотната Електра, която прави на сцената на Софийска опера и балет. Днес при нас в GOREAD e изключителната оперна певица Диана Гуглина.



Диана Гуглина е родена в София в семейството на музиканти. Детството ѝ минава в Египет, където учи цигулка, балет и пиано в оперния театър в Кайро. Продължава образованието си в Консерваторията в Женева и на 21 вече е с две магистратури – педагогика и оперна интерпретация. През 2018 г. печели първа награда на международния конкурс за оперни певци в Италия „Citt? di Alcamo", а година по-късно става носителка и на наградата Maria Callas Tribute Prize NY. Изявява се на оперните сцени във Франция, Англия, Белгия и Швейцария. Говори 7 езика – български, немски, италиански, английски, руски, френски и арабски.


– Ще ни разкажете ли малко повече за живота ви в Египет и как успявате да поддържате връзката си с България през годините?
– Животът ми в Египет беше прекрасен, пристигнах там на 2 години. На следващия ден след кацането ми на летище Кайро майка ми ме поведе за ръка към операта, където беше цигуларка. Израснах в тази опера. Ако не бях на репетиция или спектакъл с майка ми, бях на уроци по балет, пиано и пеене. На 3-годишна възраст съм казала на майка ми, че искам да бъда оперна певица. Тя се е усмихнала, а аз съм продължила да си тананикам симфонията, която оркестърът свирел в момента.

Радвах се на обич и внимание от международния състав на оркестъра и солистите. Всичко типично египетско, богато, голямо, драматично, екзотично и ориенталско е останало в мен оттогава. Проговорих на арабски в детската градина и си тръгнах от Египет с 3 чужди езика.

Поддържах връзка с България чрез прабаба ми, която ми изпращаше луканка, шоколодави бонбони "Таралежки" и български романи по пощата. Всяко лято ѝ гостувахме и всъщност тя ме научи да чета и пиша на български.

– Говорите толкова много езици, израснала сте сред толкова много и различни хора, но на коя сцена и в коя държава се чувствате у дома си?
– Във всяка държава и на всяка сцена. Усетя ли сцена под краката си и прожектори над главата си, се чувствам у дома си. Но няма да скрия от вас, че имам много сърдечна връзка със Софийската опера и балет и софийската публика.

– А в коя роля се чувствате най-добре в момента?
– Обичта ми към Електра и съчувствието ми към тежката ѝ съдба са много силни. Получих прекрасен прием и много топлина от софийската публика в тази роля. Обожавам да пея Електра и изобщо музиката на Щраус и Вагнер. Много свободна и щастлива се чувствам в репертоара на т. нар. soprano verdiano – drammatico di agilit?, с роли като Абигайл от "Набуко", Лейди Макбет и Одабела от "Атила". Героините на Пучини – като Тоска и Манон Леско, са ми определено на сърце, както и от руския репертоар – Лиза от "Дама Пика" и Татяна от "Евгений Онегин" усещам като абсолютно естествени за мен и моя глас.

– Как изглежда днешният пандемичен свят през очите на една космополитна оперна певица?
– Всички творци са силно засегнати от пандемията. Постоянният страх коварния вирус съществува, но също така се чувствам отговорна да продължа да давам красота и искреност чрез гласа си на публиката, която е изключително зажадняла за изкуство и социален живот.

Софийска опера и балет беше една от много малкото оперни сцени по света, която остана отворена по време на тежките пандемични вълни, спазвайки всички предпазни мерки срещу Covid-19. Това бе възможно благодарение на куража на акад. Пламен Карталов да задържи вратите на операта отворени, при положение че само 30% от местата в залата могат да бъдат заети. Той предвиди важността да бъде запазен контактът между публиката и операта, даже ако това поставя институцията пред очевидни финансови предизвикателства.

Трогва ме искреността, с която в България културната институция е възприета като храм, където хората пречистват и хранят душите си. Този елемент на "свещенодействие" е много силно изразен и определено го чувствам, когато пея в България.

– Какво ви зарежда, какво ви притеснява, кои са най-големите предизвикателства пред вас – и професионално, и лично?
– В тези тежки времена ме зареждат музиката, пеенето, семейството ми, разходките сред природата с кученцето ми, красивите отношения с хората и всичко искрено и свято.

В пандемичен план ме притеснява неизвесността, психо-емоционалните последици, дълбокия страх от зараза... В личен план ме притеснява всичко изкривено, лъжливо, несправедливо и грозно в отношенията.

А ако трябва да говоря за предизвикателства, то най-сериозните са тези, които сама поставям пред себе си. Те са и в професионален, и в личен план и всеки ден менят формата. Например да изпея цялата роля на Електра два пъти без пауза, докато същевременно да се стремя към баланс между работа и почивка, или да трябва да си избера бонбони от черен шоколад, за да не се върна в къщи с 30 вида, а само с 10.

– Свързвате ли различните места по света, в които преминава животът ви, с различна музика? Има ли такова нещо като “музикална памет” или “музикални спомени” – когато чуете нещо, то да ви кара да се връщате на определено място?
– Да, абсолютно. Различните музикални жанрове ме връщат на различни места, асоциирани с различна атмосфера, храна и парфюм. Когато чуя песните на Едит Пиаф, веднага се връщам на една елегантна маса в любимата ми сладкарница в Париж, кафе "Angelina Paris" зад “Лувъра", с френски макарон и топъл шоколад, красиво сервиран пред мен, с уханието на фин и лек женски парфюм в въздуха.

А песните на Шарл Азнавур ме водят по тесните улички в "Монмартър" в една малка креперия пред болезнено вкусна палачинка, а наоколо е пълно с красиви музеи и безброй талантливи художници по улиците.
Оринталкските мелодии от арабския репертоар ме връщат в Египет към разходките с лодка по Нил, черен чай, банани и фурми, сервирани в тежки златисти съдове, и миризма на влага и тежък парфюм във въздуха.
Джаз песните ме връщат директно в мистериозната атмосфера на клубовете и кафенетата в Ню Йорк.
А човешкият глас с оперна постановка ме центрира обратно в тялото ми и усещам всичко най-мощно и красиво в този свят.

Снимка: Светослав Николов - ЧАПИ

– Каква е вашата Електра? Какво ви пленява в ролята и в музиката на Рихард Щраус?
– Обичам Електра. Опознала съм я дълбоко, но тя е безкрайна. Колкото повече пея ролята, толкова повече цветове виждам в Електра. Обожавам я, защото е искрена и автентична във всичко, което усеща, и в начина, по който действа. Моята Електра е спонтанна, истинска и жива. Позволявам ѝ да ме води, където тя иска, винаги към нейната истина. Благодарение на стабилността на моя "инструмент", техниката и доверието, което имам в гласа си, Диана остава в гримьорната, излиза на сцената само Електра. Тя ме кара да поемам рискове и така ми подарява бясно развитие на всичките ми планове.

Има един важен детайл, на който обръщам специално внимание. Близо 250-те страници клавир на "Електра" е изпълнен с омразата, яростта, желанието за отмъщение и лудостта ѝ. Аз имам само 2 страници музика, в които се считам длъжна да дам бекграунда, мотивацията и най-дълбоката причина за действията на Електра. Тя е разбита от загубата на своя баща и е ръководена изцяло от мисълта за жестоко отмъщение, за да възтържествува справедливостта – "кръв за кръв". Агамемнон - нейният баща, е единственото и най-важно нещо в живота на Електра. А е зловещо убит пред очите ѝ. Неговите убийци я превръщат в животно, бият я, унижават я постоянно, карат я да се храни от земята заедно с кучетата.

Много бързо един артист може да се увлече само по този аспект. Но Електра е и остава кралска дъщеря въпреки всичко. Много интересно от актьорска гледна точка е да се почувства това, защото се развива силата на въображението. Електра има болки в тялото от боя, ходи странно, леко превита. Същото така е с тотално разбита психика, с едно леко аутистично клатене и тикове в лицето и тялото. Но винаги носи невидима корона, която никой и нищо не може да ѝ отнеме. В нейните вени тече царска кръв. За мен е чест и щастие да бъда Електра на сцената.

Тук трябва да кажа, че постановката и режисурата на Пламен Карталов е абсолютно уникална. От една страна, е пълна с детайли и много прецизни изисквания, а от друга страна, аз се чувствам свободна да изживея момента във всеки спектакъл, съобразно публиката и колегите. Акад. Карталов успя да види в мен аспекти, на които аз още не бях обърнала внимание.

Към това се прибавя много красивото и ефектно осветление на Андрей Хаджиняк, минималистичната, и може би за това толкова силно разтърсваща, сценография на Свен Йонке и изключителната ръка на грим-магьосничката Янка Дойчинова. Хореографията на италианеца Фреди Франдзути е ясна и ефектна и в двата танца на Електра, но същевременно той ми дари свободата да импровизирам върху стъпките.

Значимо преживяване беше за мен и работата с асистент-режисьорката Вера Петрова, изключително интелигентна и чувствителна жена – тя ми даде хъс и разрешение да се развихря, даде ми възможност да опозная себе си по-добре. Благодарна съм на моите колеги и на целия екип на и зад сцената, които ми помогнаха да скоча в дълбините на Електра. За да зазвучи гениалната творба на Рихард Щраус в залата на Софийска опера и балет има огромна заслуга нейният оркестър и диригентската палка на Евън-Алексис Крист. Тези музиканти спечелиха моето пълно доверие и респект.

Музиката на Рихард Щраус е чиста красота, обхваща всичко. Тя може да бъде дълбоко трагична, лирична, грандиозна, страшна, по детски смешна и опасно закачлива – като сцената на Електра и Егист, но винаги е безкрайно вълнуваща. Музиката на Щраус е среда за всички човешки, паранормални и животински емоции.

– Каква е програмата ви до края на 2021 г.? Какво ново ви предстои?**
– В програмата ми влиза да си запазя физическото, психическото и емоционалното здраве, за да продължавам да се радвам на живота и да се раздавам за публиката и изкуството. В професионален план имам много интересни проекти и начинания, които обаче трудно могат да бъдат предвидени с точност в ситуацията на Covid-19.

Неуморима съм в развитието на певческия си репертоар, на гласа и личността си, както и на любопитството ми към всичко, което ме обкръжава. През 2021 г. желая да положа допълнителни усилия, за да дам възможност на публиката да се приближи към изкуството и към мен, особено с помощта на технологиите.

Не пропускайте

Концерти и фестивали Театър, опера и балет Семинари и обучения Спорт и здраве Парти и клубове Комедия и шоу

концерт музика на открито риалити спектакъл фестивал балет дизайн документалистика изложба интервю кино книга куклен театър магия мюзикъл народни танци опера оперета сериал съвременен танц театър фотография цирк академия дегустация дискусия занимания за деца изложение конференция лекция психология работилница семинар йога медитация спорт футбол художествена гимнастика клубна музика парти магическо шоу стендъп комедия