Увертюра „Леонора“ 3 от Бетовен, Концерт за пиано и оркестър №2 от Лист и Симфония №4 от Брамс – това е програмата на концерта „Fragile“, който ще се проведе на 17 януари в зала „България“ със Софийска филхармония, а също толкова интересни са диригентът и солистът на събитието. На пианото ще е Петра Холендер-Погади от Словакия – изпълнител, заслужил си на млади години международна известност, благодарение на изключителния си талант и сценично присъствие.
Диригент ще бъде Стилиян Киров, за когото сте чували и/или прочели само суперлативи (а може и да сте го гледали на живо) – един от най-изявените млади българи в професията, възпитаник на „Джулиард“, САЩ, с награда за заслуги, която надгражда с магистратура в „Екол нормал дьо мюзик“, Франция. На 34 години той е музикален директор на Филхармонията в Илинойс, САЩ, а къде още концертира, повече за очакванията му относно предстоящия концерт и възгледите му за музициране, разказа специално за Go Read:

Имате изключително интензивен професионален път, но, моля, кажете за начало защо се насочихте именно към дирижирането?
На първо място, заради любовта към музиката и цветовете на оркестровия звук, но също така ме вълнува и процесът на изграждане на едно музикално произведение. Мисля, че съвместната работата и търсенето на магията на всяко творба е несравнимо преживяване.

Казвате, че първия концерт, на който сте бил като дете, е на Софийска филхармония – какво си спомняте от тогава?
Трябва да съм бил четири или петгодишен и още си спомням невероятните музикални цветове. Бях много впечатлен от начина, по който музикантите свиреха заедно, но и, разбира се, от човека на пулта. Беше ново, вълнуващо преживяване за мен и тогава се породи любопитството към това какво е усещането да си на тази сцена.

А сега какви са очакванията ви относно предстоящия концерт?
За чудесна музика с добри приятели, но също така и за спонтанност и непрестанно търсене на "душата" на всяко едно от произведенията в програмата. Не съм имал възможност да слушам Софийската филхармония в продължения на последните може би повече от десет години и очаквам с голямо нетърпение да правим музика заедно.

Разкажете ни къде концертирате в момента.
Основно в САЩ, Канада и Южна Америка. Като главен диригент на три американски оркестъра прекарвам много време във въздуха и в различни части на Щатите. Обичам работата си и изключително ценя възможността да работя с великолепни музиканти където и да било по света.

Какви са предизвикателствата ви като музикален директор на Филхармонията в Илинойс, каква е вашата визия за оркестъра?
Артистични предизвикателства винаги има и трябва да има – те водят до прогрес. Градейки оркестъра, търсим как можем да изпълним една фраза по-добре и да предадем на публиката възможно най-истинския смисъл на произведението. Техническите детайли са много, но това, което се опитвам винаги да поставя като принцип и приоритет, е, че техническата перфектност трябва да служи като средство за предаване на смисъла на произведението и това, което чувстваме, че композиторът е искал да каже със своето изкуство.

Какви качества трябва да притежава един диригент, за да има успех? Изобщо, какво означава това във вашата професия?
Един успешен диригент трябва да създаде атмосфера, в която музикантите от оркестъра могат да се вдъхновят и дадат най-доброто от себе си на сцената. Работата е до голяма степен психологическа, тъй като всеки музикант свири най-добре, когато се чувства свободен, и това, разбира се, е идеалната среда за целта. В оркестровото свирене тази свобода до голяма степен е илюзия, тъй като има много фактори на ансамбловото музициране, които трябва да се имат предвид. Ако диригентът може да води със своята интерпретация и в същото време да създава това прекрасно чувство за свободно музициране, мисля, че успехът е гарантиран. Ако ние намираме вдъхновение отново и отново, изпълнявайки произведения, които сме свирили стотици пъти, то и публиката ще може да изживее пълната красота и емоционална палитра на нашето изкуство. Един успешен диригент трябва да забрави и своето его, защото той е част от оркестъра и също е изпълнител. За да се намери истинското изкуство, трябва да забравим себе си и никога да не спираме да търсим.

Ако не бяхте станал диригент, какъв щяхте да бъдете?
Ха-ха, чудесен въпрос. Може би футболист – беше ми голяма страст, но мога да кажа, че със сигурност нямах много талант. Ако се замисля какво наистина обичам, това е природата, така че ако можех да избирам – вероятно фотограф за National Geographic.

Защо избрахте именно този репертоар за Fragile? Решението за солиста Петра Холендер-Погади също ли беше ваше и защо се спряхте именно на нея?
Репертоарът се роди след много приятен разговор с маестро Найден Тодоров. Клавирният концерт и солистът Петра Холендер-Погади вече бяха планирани, така че избрахме репертоара около втория концерт на Лист. Програмата започва с призива за борба за свобода на Бетовеновата Леонора, последвана с втория клавирен концерт на Лист и за край – много личната и съкровена четвърта симфония на Брамс. Четвъртата симфония на Брамс е може би най-съвършеното му произведение, което включва не само невероятен баланс между композиторска техника, експресия и оркестрация, но също така е и симфония, която до голяма степен обобщава Брамсовите музикални образи и рисува много различни аспекти на човешката съдба. Това също е едно от първите произведения, които чух като дете, а по-късно запис на Бернард Хайтинк с Кралския концертгебау оркестър бе може би една от главните причини да стана диригент.

Снимка: Chuck Moses

Не пропускайте

Концерти и фестивали Театър, опера и балет Семинари и обучения Спорт и здраве Парти и клубове Комедия и шоу

концерт музика на открито риалити спектакъл фестивал балет дизайн документалистика изложба интервю кино книга куклен театър магия мюзикъл народни танци опера оперета сериал съвременен танц театър фотография цирк академия дегустация дискусия занимания за деца изложение конференция лекция психология работилница семинар йога медитация спорт футбол художествена гимнастика клубна музика парти магическо шоу стендъп комедия